Владимир Димитров - Майстора
БЪЛГАРСКО ИЗКУСТВО - ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА 20 ВЕК
Постоянната сбирка включва избрани живописни и скулптурни произведения от колекциите на галерията. Тя дава възможност да се проследят отделни тенденции, течения и стилове в българското изкуство през първата половина на ХХ век - от академичния реализъм, през влиянията на импресионизма и тълкуванията на „родното”, до интензивните процеси и нови пластични търсения през 30-те – 40-те години и утвърждаването на индивидуални стилове.
В експозицията доминират предпочитаните през периода жанрове – пейзажът (Димитър Гюдженов, Никола Танев, Давид Перец, Веселин Стайков) и портретът (Стефан Иванов, Илия Петров, Елена Карамихайлова). Място намира и голата фигура, която се обособява като нов самостоятелен жанр (Дечко Узунов, Николай Владов-Шмиргела).
Избран акцент са творбите „Ангелчета”, „Селянка с дете на гръб” и „Момиче” на Владимир Димитров-Майстора, който е централна фигура в изкуството от междувоенния период.
Композициите на Бенчо Обрешков, Златю Бояджиев, Ненко Балкански, Мара Георгиева и Васка Емануилова обогатяват тази неголяма мозайка от ново българско изкуство.
Постоянната сбирка включва избрани живописни и скулптурни произведения от колекциите на галерията. Тя дава възможност да се проследят отделни тенденции, течения и стилове в българското изкуство през първата половина на ХХ век - от академичния реализъм, през влиянията на импресионизма и тълкуванията на „родното”, до интензивните процеси и нови пластични търсения през 30-те – 40-те години и утвърждаването на индивидуални стилове.
В експозицията доминират предпочитаните през периода жанрове – пейзажът (Димитър Гюдженов, Никола Танев, Давид Перец, Веселин Стайков) и портретът (Стефан Иванов, Илия Петров, Елена Карамихайлова). Място намира и голата фигура, която се обособява като нов самостоятелен жанр (Дечко Узунов, Николай Владов-Шмиргела).
Избран акцент са творбите „Ангелчета”, „Селянка с дете на гръб” и „Момиче” на Владимир Димитров-Майстора, който е централна фигура в изкуството от междувоенния период.
Композициите на Бенчо Обрешков, Златю Бояджиев, Ненко Балкански, Мара Георгиева и Васка Емануилова обогатяват тази неголяма мозайка от ново българско изкуство.
Димитър Диолев
ОСНОВАТЕЛИТЕ НА ГАЛЕРИЯТА
Галерията се учредява като художествен музей в Русе през 1933 г. Инициатори са група художници и будни русенски граждани. Всички те осезателно участват в организирания културен живот на града, подкрепят редица от творческите инициативи на русенските интелектуалци, като гостувания на дружеството на художниците в България, традиционни Великденски изложби, свои самостоятелни изяви.
Основа на колекцията са творбите от провелата се през 1933 г. изложба на художниците – русенци: Александър Лазаров, Атанас Михов, Владо Владимиров, Георги Каракашев, Димитър Диолев, Карл Матей, Кирил Станчев, Любен Гайдаров, Никола Костов, Руси Ганчев, Тодор Янков.
Техните платна са създадени с любов към българския бит и природа и излъчват лекота и романтична носталгия, особено в изображенията на родния ни град и Дунава. Те са реалистични, неповторими по сюжет, настроение и колорит. Често сюжетът на пръв поглед е непретенциозен, но те винаги успяват да създадат емоционално въздействащ пейзаж, уравновесен като линия, петна и маса, наситен с настроение и багрено изграден, степенуван в планове, но най-вече изживян с безмерна обич към родната природа. Сбирката от картини става основа за формирането на фонда на галерията.
Галерията се учредява като художествен музей в Русе през 1933 г. Инициатори са група художници и будни русенски граждани. Всички те осезателно участват в организирания културен живот на града, подкрепят редица от творческите инициативи на русенските интелектуалци, като гостувания на дружеството на художниците в България, традиционни Великденски изложби, свои самостоятелни изяви.
Основа на колекцията са творбите от провелата се през 1933 г. изложба на художниците – русенци: Александър Лазаров, Атанас Михов, Владо Владимиров, Георги Каракашев, Димитър Диолев, Карл Матей, Кирил Станчев, Любен Гайдаров, Никола Костов, Руси Ганчев, Тодор Янков.
Техните платна са създадени с любов към българския бит и природа и излъчват лекота и романтична носталгия, особено в изображенията на родния ни град и Дунава. Те са реалистични, неповторими по сюжет, настроение и колорит. Често сюжетът на пръв поглед е непретенциозен, но те винаги успяват да създадат емоционално въздействащ пейзаж, уравновесен като линия, петна и маса, наситен с настроение и багрено изграден, степенуван в планове, но най-вече изживян с безмерна обич към родната природа. Сбирката от картини става основа за формирането на фонда на галерията.
Свети Николай,
XIX век, Тревненска иконописна школа
ИКОНАТА ПРЕДИ И СЕГА
Експозицията включва икони създадени в периода 17-19 век. Малка част от тях илюстрират колекцията от фонда на ХГ – Русе. Други са собственост на Русенската Митрополия, като част от стария иконостас на градската църква „Св. Георги”. Създадените за храма икони са дело на зографи от Тревненската художествена школа – най-старата възрожденска школа в България. Изписани през 1843 г. от Йоаникий поп Витанов, Захарий Цанюв, Койчо Досев, поп Димитър Кънчов, те носят характерните за нея белези – ярък колорит, пищна орнаментика, човечност в образите и опит за свързването им с реалния свят.
През 2004 г., по проект на изкуствоведа Пламена Димитрова-Рачева, експозицията се обогатява с творби на група русенски художници, интерпретиращи идеята за „въображаемия храм”: Василка Монева, Златка Стойкова, Николай Бузов, Красимира Кирилова, Георги Пасев, Таня Пасева, Даниел Кънчев, Добромир Димитров.
Експозицията включва икони създадени в периода 17-19 век. Малка част от тях илюстрират колекцията от фонда на ХГ – Русе. Други са собственост на Русенската Митрополия, като част от стария иконостас на градската църква „Св. Георги”. Създадените за храма икони са дело на зографи от Тревненската художествена школа – най-старата възрожденска школа в България. Изписани през 1843 г. от Йоаникий поп Витанов, Захарий Цанюв, Койчо Досев, поп Димитър Кънчов, те носят характерните за нея белези – ярък колорит, пищна орнаментика, човечност в образите и опит за свързването им с реалния свят.
През 2004 г., по проект на изкуствоведа Пламена Димитрова-Рачева, експозицията се обогатява с творби на група русенски художници, интерпретиращи идеята за „въображаемия храм”: Василка Монева, Златка Стойкова, Николай Бузов, Красимира Кирилова, Георги Пасев, Таня Пасева, Даниел Кънчев, Добромир Димитров.
