На 14 ноември, събота от 9,00 ч., Художествена галерия – Русе отбелязва Европейската нощ на музеите и галериите с откриване на виртуалната изложба „Чуждестранно изкуство във фонда на галерията“ .

Сериозната епидемична обстановка в страната налага спазването на социална дистанция, но тя и стимулира екипа на галерията да търси и реализира нови начини за комуникация с публиката си.

Посещавайки сайта на галерията: ruseartgallery.weebly.com (секция „Временни изложби“), както и фейсбук страницата, зрителите ще могат да разгледат детайлно не само нея, но и постоянните експозиции.

Изложбата „Чуждестранно изкуство във фонда на галерията“, влючва живопис, графика и рисунка, обхващайки произведения на над 40 автори от Европа и Азия. Колекцията е сформирана от постъпления от меджународни пленери, от Международното биенале на миниатюрата - Русе, международни изложби, дарения и откупки.
Екипът на галерията представя за първи път цялостен поглед към чуждестранните
творби, които отразяват визуалното изкуство на отделни национални школи и стилови направления от 19 век до наши дни.
 
На 14 ноември, събота, при спазване на акуталните противоепидемични мерки, в Художествена галерия – Русе, могат да се видят изложбите:
 
"И следите оставАт .....и те оставЯт следи", посветена на 60-годишнината от
създаването на Националното училище по изкуствата "Проф. Веселин Стоянов".
 „Сурат2“ – визуален проект на Горан Памуков, Ганчо Ганчев-Гана, Илиян Ненов-
НЕНЗ и Павел Калоянов-ЕПИК     
Основателите на галерията
Иконата – преди и сега
Българско изкуство 80-те години на 20 в.
Българско изкуство – първата половина на 20 в.
 
Вход - свободен
Работно време: 9-13 и от 14-18 ч.
 

Художествена галерия – Русе завърши реализацията на проект „Изработка на художествени витрини и популяризиране на визуалното изкуство в ХГ – Русе“.  Проектът бе подкрепен на конкурсна сесия на Министерството на културата за инициативи в областта на движимото културно наследство и визуалните изкуства в музеите и художествените галерии.

​Целите на проекта включваха подобряване и осъвременяване на визията на музейните експозиции и съвременно аранжиране на музейните експонати, и популяризиране на визуалното наследство от фонда на ХГ – Русе. По проекта бяха проектирани и изработени специализирани художествени витрини с акцентно осветление, както и отпечатани двуезични каталози (на български и английски език). Албумите репрезентират богатството на постоянните експозиции в галерията: „Българско изкуство – първата половина на 20 век“, „Основателите на галерията“, „Българско изкуство – 80-те години на 20 век“, „Иконата преди и сега“. Изданията съдържат кратък уводен текст, изображения на всяка творба и каталожна информация.  Те са предназначени както за специалистите, така и за ценителите на българското изобразително изкуство.
 

На 12 ноември от 18.30 ч., в Художествена галерия – Русе Горан Памуков ще представи своя проект „Сурат 2. Кукери и Самодиви“.

​Самодивите
Самодивите обитават дивата природа, явяват се като три сестри. Под мишниците имат леки крила, с помощта на които летят. Те са едни от най-популярните образи в народните песни, приказки и предания.
Кукерите (Сурати)
Кукерите гонят злите духове, облечени са в овчи кожи, на кръста си имат окачени чанове, а на лицата си носят страшни маски.
В проекта „СУРАТ 2‘‘ събираме двата персонажа от българския фолклор в една фантастична симбиоза.

​В изложбата – пърформанс участие ще вземат Рая Максимова- кукер и Гергана Дичева преобразена като самодива. Целта на тази изява е картините да оживеят и публиката да усети това по най-реален начин.
В изложбата ще вземат участие и трима улични артисти от град Велико Търново : Павел Калоянов – EPIK, Ганчо Ганчев – GANA, Илиян Ненов – NENZ.

Горан Памуков

Николай Бузов е роден в Горна Оряховица (1960). Завършва Национална художествена гимназия – Казанлък (1979). Член на СБХ от 1990 г. Реализира повече от 24 самостоятелни изложби: Пловдив (2016), София (2019), Велико Търново, Варна, Бургас, Букурещ. Участва в множество международни
биеналета и изложби: „Алианц България за живопис, графика и скулптура“ (2018).
Награди: Биенале за рисунка и графика INTERBIFEP – Югославия (1990); Трета награда от Проект „Духът на Дунав“, Констанца, Румъния (2008); Специална награда на журито от Световно биенале на рисунката „OSTEN“, Скопие, С. Македония (2009); Номинация за живопис от Национален конкурс „Алианц България за живопис, скулптура и графика“ (2011, 2013, 2017); Награда на МФ „Мартенски
музикални дни“ от изложба „Пултът“ и Награда на Дружеството на художниците – Русе и Награда за Живопис от Международно биенале „Изкуството на миниатюрата“, Русе (2015, 2019); Първа награда за Живопис на 15. Международно биенале на миниатюрата в Горни Милановац (2020).

 Със започването на учебната година и реорганизацията на часовете от "Арт работилница за деца" - Презареждане обявяваме, че часовете на провеждането ще бъдат в Събота от 14.00 до 16.00 ч. Курса е за деца в групи от 6 до 16 години в разнообразни теми от рисуването, колажа, моделирането, снимането, анимацията и други с осигурени от галерията материали и пособия. Заявка за участие може да направите няколко дена преди това, за да знаем как да организираме групата. Ние спазваме всички препоръки за безопасност на провеждане на курса в сегашните условия. Заповядайте да продължим, да се забавляваме докато творим! 

На 16 септември (сряда), от 18 ч. ще бъде открита изложбата на Йордан Кисьов "Между небето и земята" .

​Йордан Кисьов живее в Силистра, като естествено черпи вдъхновение от река Дунав. Разработва темата за водата, като първоначална стихия, символ на обновлението,  пречистването и кръщението, като едно от светите тайнства. Вълнува се от връзката между двата свята: земния и небесния.
Отстоявайки поставангардните тенденции и течения в изкуството, художникът обича да експериментира и да разчупва клишета, работейки на границата между колажа, пластиката и живописта. Превръща всичко в символи и метафори, постига релефност, дълбочина, обем. Работите му са раздвижени и динамични.
Изобразителното изкуство за Йордан Кисьов е приключение, авантюра, пътуване в други, незрими светове, а защо не… и изтънчено бягство от действителността.
 
Изложбата ще продължи до 11 октомври.

Йордан Георгиев Кисьов е роден на 19 януари 1945 г. в с. Бисерци, Разградско. Завършил е Художествената гимназия в София, а после монументална живопис във Факултета по изобразително изкуство към Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”.
През 1973 г. постъпва на работа като уредник в Художествената галерия в Силистра, а от 1990-а е неин директор. Реализирал е множество самостоятелни изложби у нас и в чужбина, активно участва и в различните пленери и биеналета, организирани от СБХ.
Негови творби са притежание на почти всички галерии в България, както и на частни колекционери от нашата и други страни в света.
 
 

Съвместна изложба на скулптора Зюхтю Калит и живописеца Евгений Петров, озаглавена SAMSARA, ще бъде открита в Художествена галерия – Русе на 11 септември от 18.00 ч.
За русенския автор Зюхтю Калит това е поредната изява със съмишленик в изкуството. През последните години той реализира изложби с Недрет Яшар, Стоимир Иванов, Джем Мустафа, Илиян Вълчанов.
Евгений Петров за първи път представя свои творби пред русенска публика. Пловдивският художник завършва Живопис във Великотърновския университет като възпитаник на проф. Николай Русчуклиев. Има над 30 самостоятелни изложби и множество участия в общи експозиции в страната и чужбина. За тази в Русе подбира 25 платна, изпълнени в класическата техника на маслената живопис.
 

​За авторите:

Зюхтю Калит е роден е през 1953 г. в с. Голямо Враново. През 1975 година завършва Художествената гимназия „Дечко Узунов“ в Казанлък. През 1980 година – специалност Скулптура във Великотърновския университет. Ученик е на скулптора Атанас Миндов.
Работи на свободна практика от 1981 година. Твори основно кавалетна пластика, като предпочитаните от него материали са мрамор, гранит, риолит, диорит, черен базалт, кремък, варовик. Участва с малки пластики в международни изложби и пленери в Румъния, Турция, Франция, Италия.
 
Евгений Петров е роден през 1969 г. в Пловдив. Завършва СХУ ”Цанко Лавренов” и „Живопис” във ВТУ ”Св. Св. Кирил и Методий” във Велико Търново. От 2000 до 2006 год. живее и твори в САЩ. От завръщането си  членува в Съюза на българските художници, а от 2008 до 2010 год.  е член на Управителния съвет на Дружеството на пловдивските художници. Негови картини са притежание на много частни колекции в САЩ, Русия, Белгия, Англия, Холандия, България, Франция и др.

На 3 юли, от 18.00 ч. ще бъде открита гостуващата изложба от фонда на Художествената галерия в Казанлък "Багри от долината". Тя  ще бъде представена от г-н Христо Генев -  директор на казанлъшката галерия. Изложбата ще продължи до 31 юли 2020 г. 

За изложбата:
Изобразителното изкуство винаги е заемало особено място в живота на Казанлък. Още в далечната  1901 година в  Казанлък е  основан  Музей за старини и изкуства. Основна фигура в утвърждаването на Отдела за изкуства е Иван Енчев – Видю. Благодарение на настойчивите му покани към колеги за дарения на сформираната сбирка, между 1902 и 1906 г. постъпват първите скулптурни и живописни творби, както и няколко икони от 18 и 19 век.  През второто десетилетие на века колекцията се  обогатява с произведения на Антон Митов, Иван Милев, Дечко Узунов, Иван Лазаров, Борис Денев, Сирак Скитник и т.н. В  периода 1930 - 1958 г. директор на Казанлъшкия музей е известният художник, писател и общественик Димитър Чорбаджийски – Чудомир. Уважението към личността му и растящата популярност на художествената сбирка са поводът десетки от най-значимите български художници да обогатяват тази колекция, дарявайки свои творби. Само през тези десетилетия постъпват някои от най-значимите произведения  на галерията. Днес фондовете ѝ наброяват над пет хиляди произведения.
Настоящата колекция включва 53 творби на художници, родени  и  свързани  с  Казанлък, допринесли  изключително  много за  богатстото  на  националната  ни  художествена  школа. Това са  имена като  Иван  Милев, Дечко  Узунов, Ненко  Балкански, Иван  Пенков, Димитър  Чорбаджийски - Чудомир, Иван Енчев – Видю, Захари Желев, Петко Клисуров, Кольо  Колев, Димитър  Радойков, Мара  Чорбаджийска, Васил  Бараков, Петрана  Клисурова, Константин  Трингов, Христо  Кутев, Дечко  Мандов, Радомир  Мандов. Изложбата, в  която  са  включени  портрети, пейзажи, рисунки, съхранявани  през  близо  120  годишната  история  на  галерията, показва  само  малка част  от  съкровищата  на  българската  духовност, които  се  съхраняват  във  фондовете  ѝ. Въпреки  това, подбраните  произведения  са  своеобразен  разказ  за някои от  най-ярките  явления  и  представители  в  българското  изобразително  изкуство, както  и  реверанс  към  онези  обществени  личности  с  възрожденски  характер, които  са  успели  през  годините  да  съхранят  в  Казанлък  не  само  културното  му  наследство, но  и  потребността  от  духовност, естетика  и  култура.
 
 Текст: ХГ - Казанлък