На 16 септември (сряда), от 18 ч. ще бъде открита изложбата на Йордан Кисьов "Между небето и земята" .

​Йордан Кисьов живее в Силистра, като естествено черпи вдъхновение от река Дунав. Разработва темата за водата, като първоначална стихия, символ на обновлението,  пречистването и кръщението, като едно от светите тайнства. Вълнува се от връзката между двата свята: земния и небесния.
Отстоявайки поставангардните тенденции и течения в изкуството, художникът обича да експериментира и да разчупва клишета, работейки на границата между колажа, пластиката и живописта. Превръща всичко в символи и метафори, постига релефност, дълбочина, обем. Работите му са раздвижени и динамични.
Изобразителното изкуство за Йордан Кисьов е приключение, авантюра, пътуване в други, незрими светове, а защо не… и изтънчено бягство от действителността.
 
Изложбата ще продължи до 11 октомври.

Йордан Георгиев Кисьов е роден на 19 януари 1945 г. в с. Бисерци, Разградско. Завършил е Художествената гимназия в София, а после монументална живопис във Факултета по изобразително изкуство към Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”.
През 1973 г. постъпва на работа като уредник в Художествената галерия в Силистра, а от 1990-а е неин директор. Реализирал е множество самостоятелни изложби у нас и в чужбина, активно участва и в различните пленери и биеналета, организирани от СБХ.
Негови творби са притежание на почти всички галерии в България, както и на частни колекционери от нашата и други страни в света.
 
 

Съвместна изложба на скулптора Зюхтю Калит и живописеца Евгений Петров, озаглавена SAMSARA, ще бъде открита в Художествена галерия – Русе на 11 септември от 18.00 ч.
За русенския автор Зюхтю Калит това е поредната изява със съмишленик в изкуството. През последните години той реализира изложби с Недрет Яшар, Стоимир Иванов, Джем Мустафа, Илиян Вълчанов.
Евгений Петров за първи път представя свои творби пред русенска публика. Пловдивският художник завършва Живопис във Великотърновския университет като възпитаник на проф. Николай Русчуклиев. Има над 30 самостоятелни изложби и множество участия в общи експозиции в страната и чужбина. За тази в Русе подбира 25 платна, изпълнени в класическата техника на маслената живопис.
 

​За авторите:

Зюхтю Калит е роден е през 1953 г. в с. Голямо Враново. През 1975 година завършва Художествената гимназия „Дечко Узунов“ в Казанлък. През 1980 година – специалност Скулптура във Великотърновския университет. Ученик е на скулптора Атанас Миндов.
Работи на свободна практика от 1981 година. Твори основно кавалетна пластика, като предпочитаните от него материали са мрамор, гранит, риолит, диорит, черен базалт, кремък, варовик. Участва с малки пластики в международни изложби и пленери в Румъния, Турция, Франция, Италия.
 
Евгений Петров е роден през 1969 г. в Пловдив. Завършва СХУ ”Цанко Лавренов” и „Живопис” във ВТУ ”Св. Св. Кирил и Методий” във Велико Търново. От 2000 до 2006 год. живее и твори в САЩ. От завръщането си  членува в Съюза на българските художници, а от 2008 до 2010 год.  е член на Управителния съвет на Дружеството на пловдивските художници. Негови картини са притежание на много частни колекции в САЩ, Русия, Белгия, Англия, Холандия, България, Франция и др.

На 3 юли, от 18.00 ч. ще бъде открита гостуващата изложба от фонда на Художествената галерия в Казанлък "Багри от долината". Тя  ще бъде представена от г-н Христо Генев -  директор на казанлъшката галерия. Изложбата ще продължи до 31 юли 2020 г. 

За изложбата:
Изобразителното изкуство винаги е заемало особено място в живота на Казанлък. Още в далечната  1901 година в  Казанлък е  основан  Музей за старини и изкуства. Основна фигура в утвърждаването на Отдела за изкуства е Иван Енчев – Видю. Благодарение на настойчивите му покани към колеги за дарения на сформираната сбирка, между 1902 и 1906 г. постъпват първите скулптурни и живописни творби, както и няколко икони от 18 и 19 век.  През второто десетилетие на века колекцията се  обогатява с произведения на Антон Митов, Иван Милев, Дечко Узунов, Иван Лазаров, Борис Денев, Сирак Скитник и т.н. В  периода 1930 - 1958 г. директор на Казанлъшкия музей е известният художник, писател и общественик Димитър Чорбаджийски – Чудомир. Уважението към личността му и растящата популярност на художествената сбирка са поводът десетки от най-значимите български художници да обогатяват тази колекция, дарявайки свои творби. Само през тези десетилетия постъпват някои от най-значимите произведения  на галерията. Днес фондовете ѝ наброяват над пет хиляди произведения.
Настоящата колекция включва 53 творби на художници, родени  и  свързани  с  Казанлък, допринесли  изключително  много за  богатстото  на  националната  ни  художествена  школа. Това са  имена като  Иван  Милев, Дечко  Узунов, Ненко  Балкански, Иван  Пенков, Димитър  Чорбаджийски - Чудомир, Иван Енчев – Видю, Захари Желев, Петко Клисуров, Кольо  Колев, Димитър  Радойков, Мара  Чорбаджийска, Васил  Бараков, Петрана  Клисурова, Константин  Трингов, Христо  Кутев, Дечко  Мандов, Радомир  Мандов. Изложбата, в  която  са  включени  портрети, пейзажи, рисунки, съхранявани  през  близо  120  годишната  история  на  галерията, показва  само  малка част  от  съкровищата  на  българската  духовност, които  се  съхраняват  във  фондовете  ѝ. Въпреки  това, подбраните  произведения  са  своеобразен  разказ  за някои от  най-ярките  явления  и  представители  в  българското  изобразително  изкуство, както  и  реверанс  към  онези  обществени  личности  с  възрожденски  характер, които  са  успели  през  годините  да  съхранят  в  Казанлък  не  само  културното  му  наследство, но  и  потребността  от  духовност, естетика  и  култура.
 
 Текст: ХГ - Казанлък

В Художествена галерия – Русе приключи изложбата „На 55“ на русенския художник Даниел Дянков със специалното участие на проф. Емил Попов. Екипът на галерията благодари на двамата художници за щедростта, благодарение на която фондът на институцията е допълнен с две творби на съвременно българско изкуство. Проф. Емил Попов подари рисунката „Бик“ – животно, символ главно на природната и мъжка енергия. Това е любима серия пластики на автора, които представя в свои изложби през годините, като изпълнява и скулптури в голям мащаб за екстериорни пространства. Дарението на Даниел Дянков е картината „Вечеря“, част от едноименен цикъл в експозицията. Както всички негови творби, тя е минималистична, философска и метафорична, насочена към чувствителността на всеки, докоснал се  до работата на твореца.  

​











1 - 14 юли 2020 

​Експозицията е посветена на 125-годишнината от рождението на една от първите български художнички – Олга Шеханова-Шишкова. Творбите са от фонда на Художествена галерия „Никола Маринов“ – Търговище. Там се съхранява най-голямата колекция от 162 картини на художничката. Те постъпват, като дарение през 1984 г. от нейния съпруг Георги Шишков, роден в Търговище.
Омъжена за дипломат, Олга Шеханова-Шишкова има възможност да живее в различни европейски страни: Гърция, Германия, Финландия, Латвия, Естония. И навсякъде рисува - портрети, пейзажи, натюрморти, композиции. Произведенията  са богати на теми, сюжети, творчески похвати. Твори до края на живота си, като живописва най-вече природата, пресъздавайки неуловимите ѝ състояния.
В края на 2019 г. в Хелзинки, по лична инициатива на българския посланик във Финландия г-н Мартин Иванов, бе организирана и представена изложба с нейни творби. 

​Експозицията в Русе включва 36 картини и може да бъде видяна до 14 юли 2020 г. 


Олга Шеханова-Шишкова е родена на 6 юли 1895 г. в Пловдив. Баща ѝ е възрожденският учител Петко Шаханов, а майка ѝ е Евгения Симеоновна Аненкова, родена в Петербург. Завършва гимназия в Пловдив, а през 1920 г. живопис в Художествената академия в София при проф. Иван Мърквичка. Започва работа като преподавателка по рисуване в Учителския институт и учителка в тяхната образцова прогимназия в София от 1921 г. до 1925. Член е на Дружеството на южнобългарските художници и Дружеството на жените художнички, в което една година е председателка. Участва в почти всички техни изложби. Член на Съюза на българските художници от самото му основаване.
През 1931 г. организира изложба в Рига, Латвия с предмети на българското приложно изкуство, които са изработени там по нейни модели и под нейно ръководство, както и с нейни картини с маслени бои, български отдел в Първата славянска изложба в този град. Там изнася сказка за българското народно изкуство. Автор е на няколко самостоятелни изложби. Първа в София през 1935 г. През 1937 г. в Хелзинки, Финландия; 1938 г. – Виборг, по това време във Финландия; 1939 г. – Тампере, Финландия; 1939 г. – Пори, Финландия; 1941 г. – Кьолн, Германия; 1944 г. – София; 1966 г. – Пловдив.
От 1946 г. работи в България на свободна практика. Участва в акциите по украсата за 9 септември и 1 май, в Пловдивския панаир, при зографисване на Преславската църква и в стъклописа на Шипченския манастир.
Нейни картини са в колекциите на Картинната галерия в Пори, Финландия, в музея на Народния театър, София в частни сбирки във  Франция, Германия, Полша, Белгия, Румъния, Латвия, Естония, Финландия, Англия и България.
Умира на 10 ноември 1978 г.
 

 

Представителна изложба на преподаватели и докторанти от Факултет по Изобразително изкуство при ВТУ „Св. св. Кирил и Методий" ще бъде открита в Художествена галерия - Русе на 11.06.2020 година (четвъртък), от 18,00 часа.
Експозицията представя най-новите творчески търсения на авторите, отличаващи се със характерна стилова идентичност. В изложбата са включени произведения на живописта, графиката, скулптура и други форми на изобразителното изкуство.
Преподавателите, докторантите и студентите от ВТУ активно участват в национални и международни проекти и изложби, сред които „Магията на Краков“, „Код синьо“, „АртРозалиада“, „Print Meet“ – графична изложба на Тракийския университет в Одрин.
Факултетът по изобразително изкуство е обособен като основно структурно звено на ВТУ ”Св. св. Кирил и Методий” през 1974 г., като обучението по изобразително изкуство датира от самото създаване на висшето училище през 1963 г. През периода на съществуването си той е изградил и затвърдил своите образователни и художествени традиции и днес предлага актуална подготовка, съчетала академизъм и съвременност. Тук университетското си образование са получили няколко поколения художници, много от които са с международна известност и признание. 

ПОКАНА ЗА ВЕРНИСАЖ, 10 ЮНИ 2020, 16.00-18.00 ч.
Художествена галерия - Русе,  ул. "Борисова" № 39

ДАНИЕЛ ДЯНКОВ
ИЗЛОЖБА „НА 55“ - ЖИВОПИС
ГОСТ : ПРОФ. ЕМИЛ ПОПОВ – СКУЛПТУРА

Изложбата ще продължи до 28 юни 2020



​
Даниел Дянков открива изложба по случай 55-та си годишнина. Експозицията представя 35 негови творби от циклите „Другият живот“, „Нощни записки“, „Вечеря“. Проф. Емил Попов, който се включва с 3 скулптури, е специално поканен за участие в събитието. Изложбата е съпътствана от каталог „Другият живот“, а посетителите ще могат да видят и стихосбирката на Даниел Дянков „След точката“ с рисунки на Милко Божков.

За автора:
Даниел Дянков е роден в град Русе, където живее и твори и днес. Завършва Художествената гимназия в София. Творческата му биография включва над 30 самостоятелни изложби в България, Швейцария, Германия, Австрия и Холандия. През 1994 г. е удостоен с наградата „Акад. Дечко Узунов”, с награди от участия в биеналета и изложби в Пловдив, Варна, Русе, Бургас, както и със стипендия  на Фондация „Про Хелвеция“. Има издадени две стихосбирки –  „Между Точката и Тъгата“, ИК “Жанет 45”, 2012 и „След Точката“, ИК “Парнас”, 2015 г.