Художествена галерия – Русе вече разполага с интерактивно мултимедийно приложение за експозиционни и образователни дейности. Проектът е осъществен с частично финансиране от Министерство на културата по програма с тема „Подготовка на временни експозиции и образователни програми“.
За приложението се използва киоск, разположен във фоайето на галерията, който посреща посетителите при влизането им в изложбената зала. Сензорното устройство е изработено специално от KIOSKY. То е тип "катедра", разполага с мощен хардуер и 42'' дисплей с HD резолюция, с много добри характеристики и стабилен стоманен корпус. Идейният проект е осъществен от директора и уредниците на галерията, съвместно с инж. Петър Атанасов, който е автор на графичния дизайн и разработката на софтуера. Инж. Петър Атанасов вече има реализирани проекти за сензорни информационни киоски във Варненския археологически музей, Националния археологически институт с музей при БАН – София, Аладжа манастир и др.
Интерактивната система в Русенската галерия включва обща информация за историята на институцията, отделните фондове, колекции, постоянни и временни експозиции. Предлага се и и тематична информация (текст, снимки, изображения, видео) както за авторите и експонатите в залите, така и за художниците и произведенията, които не са изложени, а се съхраняват във фондохранилищата на галерията.  Потребителят има възможност да гледа също и кратки видеа с образователно съдържание. Системата дава възможност за избор между два езика – български и английски.
Приложението е създадено с цел удовлетворяване нуждата от информираност на публиката чрез съвременни интерактивни средства. Системата вече функционира, но се очаква да заработи с пълен капацитет до края на месец януари 2017  г.
 

17 декември 2016 - 15 януари 2017
Откриване: 17 декември, 17.00 часа
Куратор на изложбата: Каталин Вамоши


Животът и творчеството на художника и графика Миклош Мажарофф са свързани с град Мишколц. През 1958 г. той се заселва там заедно със съпругата си д-р Мария Николаева, където живее до смъртта си през 1997 г. Пейзажът на Северна Унгария, жителите на областта Боршод, хората на обикновения физически труд са постоянна тема в творчеството му. Семейството му също е свързано с този регион, българският му баща и майката унгарка са били изполичари в разположеното само на няколко километра от Мишколц в с. Алшожолца, в градините на бароните Вай, където на 24 декември 1929 г. се ражда Миклош Мажарофф. Начално образование завършва в българското училище в Мишколц, след това градинарско училище, където се заражда неугасващата му любов към растенията и природата. „У дома се научих да виждам и да обичам красотата на природата, да ценя стойността на цветята, вълшебството на цветовете” – споделя художникът. В картините му се чувства все по-задълбочаваща се привързаност към топлите тонове на балканския и средиземноморския пейзаж, които ни отнасят към произхода му, появили се след посещенията му в България през 1956 и 1957 г. По време на едно от роднинските посещения се запознава с втората си жена – д-р Мария Николаева, която е активен член на българската общност в град Мишколц. С основаната от нея награда на името на художника, тя дава повод всяка година да се заговори за творчеството на Миклош Мажарофф и за българите, които са играли важна роля в Североизточна Унгария.

Изложбата се организира от Унгарския културен институт.  На откриването ще присъства съпругата на Миклош Мажарофф -  д-р Мария Николаева.

 От 15 декември в  Галерията  ще бъде подредена изложбата "Светът на мита и духовността между минало и настояще" на Анджела Окипинти - емблематична фигура от съвременната италианска живопис.  Експозицията е съставена от разнородни творби, които се основават на четирите елемента: въздух, вода, земя и огън. Обявен е и фотографски конкурс "Разкажи една различна история", който да стимулира въображението и креативността на посетителите на изложбата. Във всяка от залите на галерията ще бъде поставена скулптура, която посетителите ще могат да докоснат, да разместят детайлите, да заснемат своята композиция и да я изпратят за участие в  конкурса.


Повече подробности за конкурса може да откриете в прикачения файл:

Изложбата се организира от Италианския културен институт и ще продължи до 15 януари 2017 г.

Допълнителна информация: 
      Една древна земя като България, богата на символи и съдбовно привличане, както за западната култура, така и за източната от всички времена, не може да не докосне съзнанието на творец като Анджела Окипинти - една от най-оригиналните  фигури в съвременната италианска живопис, която с разоръжаваща семплост превръща ежедневието в космическа хармония. 
      С тази изложба, Италианският културен институт предлага тенденции, скъпи на критиците и съвременните художници, а именно възможност за преоткриване, с някои лирични акценти, на емблематични исторически места от тези земи, които по някаква причина са били променени от човешкото присъствие. Защо намесата на човека е променила облика на пейзажа, концентрирайки се на определени места, вместо на други? Творчеството на Анджела Окипинти съчетава история и мит, от които възникват въпроси относно загадките, които са ги характеризирали.
         Целта на експозицията е да подчертае постоянното взаимодействие с творбите от миналото, чийто глас понякога не чуваме. Тя иска да привлече духовното пространство на изкуството, за да започнем едно пътуване във времето, в което разказът за съществуването на Човека и Вселената е бил универсален и е превръщал времето в пространство.
      Само миналото ни помага да разберем по-добре настоящето. Чрез скулптурните си форми и живописните платна, творбите разказват за духовността, която свързва свещеното с тленното, деня с нощта. Срещи и взаимодействие между минало и настояще се превръщат в човешки преживявания. Значението на свободата, която е в основата на избора на свободните платна, иска да ни обгърне, за да влезем с синхрон с античните творби, които се съхраняват в музея. В последствие, чрез водещата нишка на съвременната творба, успокояваща ни в началото, можем да установим хармония с миналото.
      За целта инсталациите не са инвазивни - намерението им е само да привлекат вниманието към познати, но все още невидяни форми. Това е изложба, която не закрива, а облича с познати аксесоари едно тяло, а именно музея и неговата постоянна експозиция, за да изпъкнат още повече. 
     Същността на един народ заживява отново и се регенерира чрез символи, история и човешки преживявания, предадени от хиляди мълчаливи гласове и в същото време настойчиви, обуславящи, запечатани от неуловими сигнали, които задават ритъма на растежа на всеки един от нас.  
      Поведението, отношението, усещанията на всеки човек, който живее на дадено място,  несъзнателно изразяват обобщение от безброй истории, действия, мечти, поражения и победи от хилядолетия. Митът се пресича със символизма и неизбежно се обогатява всеки ден. Ние сме главните действащи лица в този хилядолетен процес.  
        Какво е това, което необяснимо ни свързва с някоя земя, река или град? Един естетически прочит на тези архетипи, от който идва и заглавието на изложбата, който ни води до размисъл за нашите ценности, за сложните връзки, които набраздяват живота ни и ни тласкат към привидно случайни избори - това е целта на търсенето на Анджела Окипинти. 
 
Анджела Окипинти
 
                Родена е в Перуджа, но живее и работи в Милано. Завършва живопис в Академията по Изящни Изкуства и специализира графични изкуства и техники за гравиране в Художествената Академия във Флоренция, а след това разширява образованието си в Австрия, Германия и Франция, където, именно в Париж, работейки в графичните печатници Леблан и Мурло, се запознава с Пабло Пикасо и Хуан Миро. 
                Работи задълбочено със Стенли Уилям Хейтъри над химическите процеси в гравирането върху мед и бронз с цветни мастила, бои и киселини, но се връща в Болоня, за да посещава ателието на Джорджо Моранди. 
                През 1958 е в Милано, за да работи с Лучо Фонтана в Лабораторията по керамика на Емилио Мариноти.  През 1961 започва да работи съвместно с печатницата на Джорджо Упилио, като експериментира всички техники за гравиране и работи редом с художници като Джорджо де Кирико, Марсел Дюшамп, Хенри Гьотц, Уилфред Лам, Ман Рей, Мишел Сеуфор, Емилио Ведовоа и Мимо Паладино
                Започва непрекъсната дейност по разработване, създаване и издаване на ръчно изработени, като произведение на изкуството книги и оригинални щампи (повече от 70, една от които с представяне лично от Хорхе Луис Борхес), изработени с всички техники за гравиране.  Изработва повече от 900 матрични плочи, между които ксилографии, офорти, литографии и такива с нови смесени калкографни техники.
                От 1963 бива канена да участва в най-престижните италиански и международни изложби и конкурси по живопис и гравюри, на които печели много награди: наградата Сан Феделе в Милано, наградата за гравюри Чита ди Милано; Биеналето на гравюрата във Венеция; Студио Маркони, Галерия Сено, Студио Гросето, Павилион Италия на Експо ’85, Цукуба, Япония; Триенале на Гравюрата в Палацо дела Перманенте в Милано; Национално Биенале на изкуствата в Милано; Арт Фенс в Ротонда дела Безана в Милано; Биеналетата на Графиката в Токио, Любляна, Краков, Сан Франциско, Фредкистанд, Тайпей; Международната награда Бяло и Черно „Хуан Миро” Барселона; Квадриенале в Рим, както и участие в колективни изложби  в престижни частни галерии като Студио Маркони и Фондация Мудима.
                Повече от 90 са самостоятелните ѝ изложби в частни и обществени галерии, както и в музеите в Европа, Северна и Южна Америка и в Източна Азия. След като между 1970 и 1974 пише рецензии за най-значимите изложби, представени в Милано (Ле Корбузие, Храдличка, Коблина, Ортега, Пикасо, Матис и др.) за страницата, посветена на изкуството в „Ехото на Бергамо”, от  1978 е титуляр на Катедрата по Техники на Гравирането към Художествената Академия по Изящни Изкуства Брера в Милано, след тази в Мачерата през 1974. 
                Квестор и председател на конкурсите и изпитите за асистенти към катедрите по Техники на гравирането към Италианските Академии за Изящни Изкуства, Международните конкурси за художествена графика на Международното Биенале Принт енд Дроуинг Екзибишън Р.О.С. Файн Артс Мюзиъм в Тайпей, Тайван; провежда цикли с конференции и лекции върху техниките за гравиране към Библиотека Чивика д’Арте към Кастело Сфорцеско в Милано и към Университета в Чикаго, о. Оланд (Швеция), Анкара, Истанбул, Сеул, Бусан, Даегу (Кореа), Рабат, Тайвей, Тайнан (Тайван), Буенос Айрес, Кордоба, Сан Паоло дел Бразил.  
 
                Името ѝ присъства в най-големите издания за съвременно изкуство, като: Енциклопедия на модерната живопис, С.Е.А.А; Енциклопедия на графичното изкуство СЕЙ и в Речниците Болафи по графика, брой n°2 del 1972 и n° 3.   
                Произведенията ѝ се намират в многобройни частни колекции, както и в най-големите италиански и международни музеи за модерно изкуство: Националната Библиотека в Париж; Кабинета с Графики и Щампи в Университета в Пиза, Кабинета с Графики и Щампи в Уфици във Флоренция; Чивика Раколта деле Стампе „Акиле Бертарели” в Милано; Алтернативния Музей „Ремо Бриндизи” в Спина; Музея на Съвременното Изкуство в Сан Франциско в Калифорния; в Музеите в Сан Диего, Ню Йорк, Чикаго, Париж, Базел, Цюрих, Копенхаген, Стокхолм, Берлин, Анкара, Истанбул, Токио, Хонконг, Тайпей, Сеул, Бурса, Казабланка, Рабат, Кордоба, Буенос Айрес, Салта, Лухуйр Монтевидео, Сантяго дел Чиле.   
                В обществени пространства е рисувала графити стенописи за Терминал О’Хейр в Чикаго, както и други два в Пекин, две скулптури в Хонконг; полиптих за Църквата в Галарате,   скулптури за сградата Ребибиа в Рим, парка Виадана и Саруле в Нуоро; голям барелеф за сградата на синдикатите в Бергамо.  
                Две големи нейни творби на дърво са инсталирани на корабите ”Конкордия” и „Серена” на компанията Коста Крочиере. Други произведения са изложени в галериите Мандарин Файн Артс в Хонконг; Айдеко Галери в Сеул; Зенит Галери  Копенхаген; Пространство и Образ в Милано.  
                След получаването на множество други награди, тя е удостоена и с титлите Кавалер, Гранд Офицер и Комендатор на Република Италия за заслуги в областта на изкуството.  
 

                                                                                        ПОКАНА
 
                            УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ И ПРИЯТЕЛИ,
 
С настоящото отправяме покана за пресконференция по повод официално представяне на дарение към Художествена галерия – Русе.
 
Волята на дарителя г-жа Нешка Робева е две картини от личната й колекция да станат част от фонда и постоянната експозиция на Художествена галерия – Русе. Произведенията са:

1. Светлин Русев – „Портрет на Нешка Робева“, 1986, маслени бои, платно, 220 х 200 см.
2. Йордан Кацамунски – „Интериор“, маслени бои, платно, 200 х 200 см.

 
Събитието ще се проведе на 6 декември (вторник), от 11 часа във фоайето на централния вход на зала Булстрад Арена.
 
 
Очакваме Ви!