На 20 август 2019 г. от 18 ч. ще се открие изложба на пловдивските художници Кирил Иванов - живопис, Моника Роменска - графика и Соня Станкова - фотография.
Кирил Иванов е възпитаник на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство с преподавател Румен Жеков. Носител е на наградата на Фондация "Атанас Кръстев – Начо Културата". 
Моника Роменска е един от основателите на авангардната груба от 90-те „Ръб“. Специализирала е в Лайпциг, куратор е на редица изложби: от такива, като „15х5“ на Дружеството на пловдивските художници, до Националните есенни изложби. Автор е на десетки самостоятелни изложби и участия в представителни за българското изкуство общи изложби в чужбина.
Соня Станкова е завършила Техникум по полиграфия и фотография „Юлиус Фучик", Педагогика на изобразителните изкуства, ПУ „Паисий Хилендаски"-Пловдив, Магистър - фотограф - АМТИИ - Пловдив. От 1982 година работи като студиен фотограф, фоторепортер, а след 1990 година е фотограф на свободна практика. Работи за различни периодични издания, рекламни кампании и продукти на фирми.

В момента съм хоноруван преподавател по фотография в АМТИИ-Пловдив.
Член съм на Съюза на българските художници от 2016 година.
В творчеството си преминавам през различни етапи, като за всеки проект използвам различни техники на подход и изпълнение. Снимам аналогова черно-бяла и цветна фотография, правя инсталации и използвам дигитална фотография и изобщо всичко, което е думата ФОТОГРАФИЯ.

​​Авторът споделя свои мисли, с които уплътнява възприемането на творбите му, дава посоки и гледни точки от своето възприятие. Така отново напомня, че изкуството е лично преживяване, но и общочовешки повик:
„За изкуството се иска жертва, не плитки желанийца. Както Марио Вергас Льоса казва в книгата си „Цивилизация на зрелището”: Култулата е свързана не с количеството, а единствено с качеството”. Вчера се зачетох във великолепната книга-документ Дневник на Микеладжело – Лудия” от Роландо Кристофанели и попаднах на написано с молив тълкуване на Маргарита Пуева. „Да! Той е луд и неимоверно конфликтен, но все пак гений. Най-големият гений на всички времена в скулптурата. Има много симпатяги в историята на изкуството, но никой не е оставил такава следа след себе си, както този недялан камък…”
Да, живеем в една пошла действителност, целяща максимално обезличаването ни, всичко е ерзац и лесничко за консумация, едва ли не крак-мак-закусвалня. Глупаво ще е да кажа, че мисля положително на този фон, но има надежда. Тази надежда ни е заложена не по сметка, а с любов от Твореца! Не трябва да го предаваме още веднъж, нали? Пък и да го предадем, той пак ще ни прости, знаейки ни хала. Мисля за Гьоте, Шелер, Рилке, за Европа на духа, оная Европа, която е станала вече музеен експонат, сега е един ерзац и декадентство.”

* 
„Здраво строени зидове, криещи прагматизъм, но полет никога.
Божи творения ли виждам там или жалки подобия?
Сами ли следват своя път или течението е ограбило мечтите им?
Като че ли се движат целенасочено, но дали това е пътя?
Целувам ръцете ви – за да станат криле.
Целувам крилете ви – за да ви отведат до прекрасни мечти.
Целувам мечтите ви – за да намерите себе си и станете мои приятели.
Целувам ви приятели и нека последна наша спирка бъде космоса.
 
* 
Постоянния стремеж да жигосваме всичко с име, доказателство за безсилието ни
 
*                 
Сутрин, когато мечтите са ярки и следват пътя на отиващите си звезди,
чувствам духът ми да разговаря със себе си – чрез вселената.
Спре ли този диалог, спира и земния ми път.
Нека се вслушаме в отиващите си звезди,
те са и идващи,
те знаят всичко за нас и това ги кара да мълчат.
 
*
Едно недосегаемо чувство броди в безмерите на моята душа.
Не търся причината. Нека тази неопределеност ме терзае като недокосната тайна.
Дали съм тръгнал към храма – незнаейки това?
Нима всичко не е бягство от самотата?
Търси причината за твоето място в този свят! Не си отговаряй категорично!
Търси верния отговор, но не го намирай!
Броди неуморно в дълбините на твоето АЗ!
Това – може би е начина да намериш отново сили за пътя – предопределен за теб.
 
*
Колко много пътища.
Само по един съм вървял, вървя и ще продължавам.
Избора е само мой.
Или светската магистрала, или стръмния на вярата.
Стъпки към покоя, стъпки към истината.
Нека потърсим нощта, нека потърсим самотата, нека потърсим себе си.
Откривам стъпките на приятели, стремеж към началото.
 
*
Нови светове, нови очи, преоткривам се... Истината, същата...”
 
Кънчо Кънев
​

На 2 август 2019 г. (петък) в залата на Художествена галерия – Русе, от  16.00 ч. се отрива изложбата „Горж Фест ‘ 30. Европа от вкъщи”.

Експозицията представя творби на автори, включени в 30-то юбилейно издание на форума, сред които присъстват и българските художници: В. Асенов, М. Минчев, М. Бонев, Ив. Кънчев, М. Кубратова, Р. Рачков, О. Миндов, Зл. Стойкова, Е. Великова и Ив. Велчев.

Международният фестивал за визуални изкуства „ГОРЖ ФЕСТ“, който се провежда в град Търгу Жиу, Румъния.” се заражда през пролетта на 1990 г. Първоначалната идея на организаторите му е той да бъде Национален салон за  художествена фотография и документални филми. За няколко години проектът се разраства и от 2005 г. става известен като Международен фестивал за визуални изкуства „ГОРЖ ФЕСТ“. От тогава до сега автори, работещи в областта на пластичните изкуства и фотографи от Румъния и от над 40 държави от Северна и Южна Америка, Европа, Азия и Африка, се срещат  в Търгу Жиу и оставят свидетелства на творчеството си. 

„Може да се отбележи, че от началото и досега Горж Фест беше и е Фестивал на приятелството и взаимното разбиране, започнали от неизменното възхищение на всички към родния град и наследството Константин Бранкуши – към неговия монументален ансамбъл.
Изданието през 2019 отбелязва 30-те години от раждането на проекта, но и едновременно с това, е посветено и на председателството на Румъния на Европейския Съвет“.
                                                                                                                            Теодор Дадалау, Директор на Горж Фест