На 25 юни (петък), от 18:00 ч. в Художествена галерия – Русе ще бъде открита изложбата „SUB ROSA. Свободни, Загадъчни, Мистериозни  & ...  Freemen, Famous, Mysterious & …“ на Мария Иванова Иванова - Maria von Winn. Куратор е Иван Д. Иванов - Йоаний. Експозицията включва 52 рисунки - портрети на известни личности (Александър Пушкин, Дейвид Линч, Луис Армстронг, Михаил Булгаков, Иван Вазов, Добри Немиров, Филип Симидов, Змей Горянин и др. ), съпроводена е от каталог и ще продължи до 9 юли. 




Мария Иванова е учила Книга и печатна графика в НХА. 

По-долу публикуваме текст на професор Виолета Русева: 

БЯЛА КНИГА ОТ ПОРТРЕТИ 
​
Не зная как да нарека това издание. В пъти по-обемно от каталог, то има страниците и формата на тежка книга. Върху тънката му бяла обвивка има само малък червено-черен графичен знак. Но всъщност е своеобразен каталог – 200 портрета на мъже на различна възраст, от различни националности, живели в различни векове и времена. Както ни казва заглавието на вътрешната страница – свободни. И едно име на жена – Мария И. Иванова. Ако се съди по снимката в началото – съвсем младо момиче, нежно и крехко. Ако се има предвид осъщественото издание – художник с въображение и смелост. Предизвикателство е да превърнеш в свой проект портретното персонализиране на поети, художници, философи, политици, държавници, революционери, деятели на Българското революционно възраждане, хора на военното дело, членове на тайни Ложи, основатели на тайни Ордени, съвременни звезди на киното, музиканти – емблеми на времето си, много писатели от различни култури и времена, короновани глави, американски президенти, местни американски водачи, добросъвестни учени, предприемачи, окултисти, един илюзионист, един авантюрист, откриватели в науката, спортист, астронавт, У. Еко и Гьоте. Наистина е бяла книга – на способността на човечеството да създава, съхранява и предава знание. И все пак каталог от портрети – изображения с романтическо вдъхновение, други в строгата линия на класически рисунък, винаги историзирани, разпознаваеми всяко в своето време. С  умела стилизация Мария И. Иванова поставя акцент върху детайли от епохата – кители, тоги, ленти, знакове за почести, военни отличия, атрибути на власт, на тайна власт, екзотични одеяния. С еднакво умение подчертава уникалността на лицето, характерна поза, жест. Други портрети рисува като лишени от среда изображения на свръхинтензивни състояния на духа. Мъдри, ежедневни, самовгледани, уморени, присмехулни, екзалтирани, иронични, с поглед прицелен отвъд – лица в близък и много близък план, в характерен израз, ракурс. Изисква се точна ръка, за да оживеят контурите на лицето и фино психологическо детайлизиране, за да се улови и изрази това изражение, което персонализира. Необходимо е силно изобразително въображение, за да се предадат скептицизма на Шопенхауер, ироничната усмивка на Волтер, търсещ най-добрия от възможните светове, да се постигнат Едгар По – с поглед към безумието на света, Пушкин с най дълбокото съзерцание – обърнато към себе си, Лист – с удивителна нежност в цялата тъга на света. Българските портрети в този своеобразен трезор на исторически и личностни внушения представят Захари Стоянов и някои от неговите герои в българските въстания, Ангел Кънчев, участници в Русенския бунт на русофилите, Иван Вазов и братята му – генерали и политици, интелектуалната изтънченост на Алеко Константинов, европейския цилиндър на автора на „Строителите на съвременна България”, пазители на тайно знание. В многоизмерни координатни системи на пространства, епохи и смисъл са рамкирани портретите на Ботев, Левски, Раковски. И трите изображения – листи от един бележник на Времето, са мощно внушение за гениално Слово и Дело. Към някои от своите персонажи художничката се връща отново. Романтическа интерпретация на поета като млад, портретът на Робърт Бърнс, който открива каталога, се повтаря по-късно в друга възраст и променено поетическо състояние. Двата портрета на Шагал го показват толкова учудващо различен, че извикват съмнение дали на тях е нарисуван художникът или перипетиите на живота върху лицето му. Вариативността на въображението прераства в истинска страст към проницателност при четирите портрета на Гьоте, които Мария И. Иванова рисува. Ако се запитаме защо Умберто Еко има специално място в книгата-каталог с отправеното му в началото посвещение и с двата портрета, показващи го в различни истории, които разказва, отговорът е в композицията на това толкова особено издание. Портретите не са именувани, но във втора част на книгата резюмиран текст, чийто пореден номер съответства на този от страницата на изображението, представя личността. Източникът на информация е глобалната мрежа, резюметата са на български и на английски език. При повтарящите се портрети на една личност словесното представяне също е вариативно. Към някои от портретите, отбелязани единствено с пореден номер, липсва представящ текст и съответно няма име. Ако прочетем тази неозаглавена книга с нарисувани портрети като мрежа на „културни съдържания”, на „културните единици, които вселената на комуникацията е разпространявала”, ако мислим „културен свят, който не е нито действителен, нито възможен”, ще прекосим този „лабиринт от преплетени означавания” през теорията на кодовете, предложена от Умберто Еко (У. Еко „Трактат по обща семиотика”, София, 1993). Под № 189 словесният каталог представя кратък разказ за милионите жертви на световния ХХ век. Изображението на съответстващата страница на книгата е визуална емблема на този разказ.   Предпоследното изображение (съответно № 199 в словесния каталог) е колаж от лица – въображаемо съполагане в различни измерения на художничката, на автора на „Фауст” – най-страстната философска поема за вечния стремеж на човешкия дух към познание, и на Уорхол, рушителя на усвоени територии в изкуството.
 
                                                                                                                                             Проф. Виолета Русева

Художествена галерия – Русе стартира реализацията на проект „Познатият и непознатият Георги Чендов“, който спечели финансиране по Програма „Култура“ на Община Русе в направление „Творчески проекти“. Той се осъществява в партньорство с Държавен архив-Русе, Държавна опера-Русе и със съдействието на музиколога Елисавета Вълчинова-Чендова, професор в Институт за изследване на изкуствата – БАН. Инициативата е посветена на 100 годишнината от рождението на Георги Чендов (1920 - 1987) – театровед, музиковед, журналист, писател, общественик, първи директор на Русенската опера и Художествената галерия, с изключителен принос за формирането и развитието на културния живот и институциите в града.

Проектът включва няколко основни дейности, обединяващи компоненти от областите история, журналистика, визуално изкуство и опера. Предвидено е отпечатване на книга, проследяваща житейския и творчески път на Георги Чендов. Екипът, който ще работи по сборника е в състав: редактор и съставител проф.д.изк. Елисавета Вълчинова-Чендова; автори на статиите са проф. Боянка Арнаудова, д-р Веселина Антонова, Диана Маринова, Толя Чорбаджиева, Таня Великова, Елена Великова и др. Представянето ще се състои на 25 ноември в залите на Държавна опера – Русе. Паралелно с това екипът на галерията ще подготви и осъществи изложба с избрани произведения на български художници от 20 век, постъпили във фонда благодарение на неуморната работа на Георги Чендов. На откриването на експозицията, планирано за 17 август, Държавна опера-Русе ще изнесе кратък камерен концерт с отделни части от оперетата „Моряшка чест“ на композитора Александър Йосифов, на която Георги Чендов е либретист и режисьор.
​
Проектът „Познатият и непознатият Георги Чендов“ допринася за запазване на историческата памет, изграждаща общността и формираща нейната идентичност. 
„Паметта е нашата днешна духовност, която ни свърза с бъдещето! Съграденото с душа, добронамереност и интелект остава в храма на съзнанието на поколенията завинаги.“ - Георги Чендов

Проектът на Художествена галерия – Русе „VІІІ Международно биенале  Изкуството на миниатюрата – Русе 2021“ бе одобрен и спечели финансиране в конкурсна сесия на Министерството на културата в Тема 3: „Събития, организирани от музеи и художествени галерии в областта на движимото културно наследство и визуалните изкуства“.
Биенале „Изкуството на миниатюрата“ е реализирано за първи път през 2007 г., като инициатива на Дружеството на художниците – Русе. От 2015 г. организатор е Художествена галерия – Русе. Събитието се осъществява съвместно с Община Русе, Съюз на българските художници, Дружество на художниците Русе. Авторите участват в категориите Живопис, Скулптура, Графика, Рисунка и Фотография. Жури селектира творбите за изложба и разпределя наградния фонд. Експозицията се подрежда в залите на ХГ – Русе. Проявата е съпътствана от издаването на цветен двуезичен каталог. Обща цел на проекта е представяне и популяризиране на достиженията на съвременното българско и чуждестранно изкуство в областта на миниатюрата. Специфичните цели включват стимулиране на творческите изяви, обединяване на художници, създаване на контакти, обмяна на опит,  сътрудничество и  междукултурен диалог,  развитие на отношенията с национални и чуждестранни, частни и обществени културни организации.

Напомняме на всички заинтересовани автори отворената покана за участие в Осмото Международно биенале "Изкуството на миниатюрата" - Русе, 2021. За първи път тя бе публикувана на 9 февруари. С радост съобщаваме, че до този момент имаме регистрирано участие на 6 художници:  Клод Карета (Франция), Рони Рувен и Хедва Рувен (Израел), Мерсиха Мерджанович (Босна и Херцеговина), Eва Чонг-Фукс (Испания),  Кремена Корабова–Франьиер (България/Швейцария). 
Осмото издание на Биеналето има конкурсен характер. Темата  е „Време на преформатиране“. Крайният срок за изпращане на творбите е 27 септември 2021 г. Селекцията за изложба се извършва от жури, включващо представители на Община Русе, Съюз на българските художници, Художествена галерия – Русе и чуждестранни художници и изкуствоведи. Откриването ще се състои на 13 октомври 2021 г. Подбраните от журито творби ще бъдат изложени в Галерията от 13 октомври до 30 декември 2021 г.

Подробно с условията за участие и необходимите документи може да се запознаете на сайта на организацията, секция Биенале "Изкуството на миниатюрата",  https://ruseartgallery.weebly.com/1041108010771085107210831077-1048107910821091108910901074108610901086-10851072-10841080108510801072109011021088107210901072.html, както и на Фейсбук страницата на галерията. 

Скрито наследство. Изложба на художници от Сърбия – живопис, графика, видео.     
11 - 27 юни
Откриване: 11 юни, 18.00 ч.

​
Скритото наследство е интимна и публична история на място, разказано от визуалния речник на съвременното изкуство в 29 лични прегледи. Разговорът на участниците - художникът и пространството - понякога се превръща в ожесточена дискусия, конфликт или хармонична връзка и протича извън постулатите на линейния поток на времето.
Изложбата Скрито наследство е проектирана през 2019 г. по повод откриването на реконструираната средновековна крепост Голубац на Дунава, датираща от 13 век. Проектът беше изпълнен в сътрудничество с Центъра за графика и визуални изследвания АКАДЕМИЯ на Факултета по изящни изкуства в Белград и Центъра за компетентност на Дунав, воден от идеята за съживяване на римския маршрут по река Дунав, като неразривна връзка между нации.
Град Русе е един от важните центрове по този маршрут с дълга история и богато културно материално и нематериално наследство. Близостта на местната ранносредновековна цитадела Sexaginta Prista има специална връзка с посланието, носено от изложбата Скрито наследство, става въпрос за универсалната стойност на водата, носена от Дунава, и за връзката, която ни свързва всички.
Не беше ново да се поставят произведения в стените на цитаделата, която се свързва с време на силните средновековни държави. Това, което беше скрито, беше дефинирано в ново пространство за действие, в което художникът оцелява като ненасилствен активист на подновен прочит на това, което ни остава. Изкуството несъмнено е доминиращият партньор в тези отношения, заемайки лъвския дял от стария дворец в мултидисциплинарен набор от произведения на изкуството.
Главните герои на дискурса са художници, чиито творби създават диалог с изложбеното пространство. Особеността на резултатната обстановка е способността на всеки от художниците езиково да адаптира съвременността на своите произведения, независимо дали става дума за картина, скулптура или видео работа, към взискателно пространство, така че диалогът да има някакъв шанс за успех. Духовността на пространството е неизбежна, определяна от водата на Дунав и околностите на град Русе. Тази духовност беше постигната чрез безкомпромисно и предизвикателно участие и оцеляване на избрани инсталации и скулптури, рисунки, графики, картини ... Общо 29 художници се събраха с тежък багаж от лично наследство, за да разговарят помежду си, но и по времето, отбелязано и заклещено в пространството, те стигат до някакъв извод за бъдещето.
Всеки художник, с интимните си разкази, размива границите между възприемането на видимата реалност и реалния поглед, благодарение на ефектите от времето, емоциите и образа, като работата им в крайна сметка завършва в пространството на галерията. Произведения на изкуството, създадени в различни медии, оставят своя отпечатък и разкриват своята напълно нова стойност във връзка с този момент във времето, града и публиката, пред която са представени.
Изложбата „Скрито наследство“ е реализирана в тясно сътрудничество между Центъра за графично изкуство и визуални изследвания Академия, Факултет по изящни изкуства в Белград и Дунавски център за компетентност и първоначално съфинансиран от Европейския съюз. Сега изложбата се реализира в сътрудничество с Русенската художествена галерия.
 
Участници по проекта:
Аница Вучетич, Милан Кулич, Светлана Волиц, Марио Коларич, Миодраг Мишко Петрович, Неманя Николич, Владимир Миладинович, Здравко Йоксимович, Йелена Миличевич, Димитрие Пецич, Владимир Перич, Милан Антич, Лидия Делич, Никола Велицки, Тамара Пайкович, Мария Анджелкович, Нина Тодорович, Ивана Ивкович, диСТРУКТУРА, Вера Стеванович, Магдалена Павловоч, Нина Ивнович, Марко Вукша, Милорад Панич, Стефан Димитрийевич, Душан Петрович, Оливера Савич Попович, Слободанка Ступар, Владимир Миланович.