На 28 юни (четвъртък), от 19.00 ч. в Галерията ще бъде представен музикален концерт на дуо Анай Валрад (вокал, китара, пиано, композиции) и Николай Иванов (вокал, китара, клавишни, композиции). Вход: 5 лв. Анай Валрад (Anai Valrad) е родена в Чили, но понастоящем живее и твори в Берлин. Интересът ѝ към българският фолклор я довежда до сайта на Николай и така се ражда още един проект смес между финната песенна стилистика на Анай и разноликата музикална тъкан, която от години изгражда изпълненията на ОМ – амбиент, етно, фюджън и езотерична музика. Резултатът е интригуващ за различен спектър от публиката, а енергията вибрира през множество контрастни състояния. Николай Иванов ОМ е художник, живописец, музикант и композитор. Свири с различни млади джаз формации. През 1991 основава Арт Формация ОМ - първата етно амбиент българска група и с нея интензивно концертира и записва музика. Николай Иванов участва в множество фестивали и свири в Европа, Азия и Далечния Изток. Участва в многобройни интернационални проекти с музиканти от Европа и Изтока. ![]() От 20 юни до 20 август Художествена галерия - Русе представя творби на френския художник Анри Матис. Анри Матис (1869 – 1954) е един от най-великите творци, извършил революция в пластичните изкуства от началото на ХХ век, признат за водеща фигура на модернизма. През 40-те години художникът работи и като илюстратор, създавайки черно-бели илюстрации за няколко книги и над сто литографии за издателството Мурло Студио в Париж. В изложбата са включени черно-бели и цветни литографии, обединени в няколко серии. Книгата „Джаз“ е публикувана през 1947 г. в ограничен тираж и съдържа цветни колажи, придружени с афоризми на автора. В изложбата са представени произведенията от първото американско издание, публикувано от Джордж Бразилер в Ню Йорк. Друга серия от 9 рисунки, създадени в периода 1949 - 1952 г., илюстрира мястото на жената в творчеството на Матис. Публикувани през май 1952 г. от списанието за изкуство "Derriere le Miroir" на издателство Mагт в Париж, портретите и голи фигури демонстрират гениалността на художника с няколко линии да разкрие уединението, интимността и дълбокия емоционален свят на своите модели. 74 литографии са включени в „Антология на любовта“ по Пиер дьо Ронсар, публикувана от Алберт Скира през 1948 г. Анри Матис започва да работи върху тях през 1941 г., като избира и илюстрира любовните поеми на френския поет от 16 век. Литографиите отразяват любимите теми на Матис – плодове, цветя, женски форми и портрети. Творбите са собственост на немския колекционер Томас Емерлинг. ![]() 21 юни 2018 г., 18.00 часа, Художествена галерия – Русе, ул. „Борисова“ 39 Книгата ще представят доц. Мира Душкова и д-р Мая Ангелова За книгата: Издателство „Жанет-45“, художник: Христо Гочев, редактор Пламен Петров Първата част „Образи на българското” опитва да изгради (не)единен образ на българина през Бай Ганьо и Алеко, но и през Дечко Узунов и Кръстю Сарафов, чрез Дякона Левски и многоликия Балкан и чрез Иван Милев. Във втора част „Лица на художеството“, на границата между научно-изследователското, есеистичното и белетристичното книгата се дават няколко отговора на въпроса Защо трябва да правиш изкуство? Новков разказва различни истории за различни български картини и художници – „Благовест” на Сирак Скитник, „Крали Марко” на Иван Милев, за портрета на Кръстьо Сарафов в ролята на Фалстаф, нарисуван от Дечко Узунов, за Васил Бараков, Елиезер Алшех и Бронка Гюрова, Атанас Яранов-Шаро, Станислав Памукчиев, Греди Асса, Христо Стефанов, Йоан Левиев-Йони, Енчо Пиронков, Димитър Киров-ДиКиро, Георги Божилов-Слона, скулпторите Александър Дяков и Павел Койчев, Андрей Даниел и др. Богато илюстрирана, „От Мърквичка до Минотавъра“ е ценен дар за любителите на изкуствата. Според Емил Басат книгата е необикновена, в което може да се убеди всеки, посегнал да я прочете. Тя е събрала в себе си всичките умения на Митко Новков в областта на културната журналистиката, философията, психологията, културологията, митологията, социологията, народопсихологията и любовта му към изобразителното изкуство. И най-вече любовта му към българското изобразително изкуство. * „От Мърквичка до Минотавъра“ е поредното гмуркане на Митко Новков в света на изкуството. Гмуркане, което ни повлича към галерия от образи, създадени от знакови творци като Иван Мърквичка, Иван Милев, Сирак Скитник, Васил Бараков, Златю Бояджиев, Дечко Узунов, Станислав Памукчиев, Павел Койчев, Греди Асса, Андрей Даниел и др. Авторът се оттласква от полето на изкуствознанието, за да фокусира вниманието върху понякога неочакваните смисли, които художниците ни завещават. „От Мърквичка до Минотавъра“ е и лабиринт, в който се лутат фигурите на Бай Ганьо, Левски, Балканът, Кръстьо Сарафов, Минотавърът на Андрей Даниел и кой ли още не, за да ни изведат по един от възможните пътища отвъд собственото ни незнание. Пътища, очертани по начин, на какъвто у нас е способен само Митко Новков – смело, освободено и изтънчено. За съжаление на българското изкуствознание и за щастие на автора на книгата. Пламен В. Петров, редактор на книгата За автора МИТКО НОВКОВ е роден на 25 юли 1961 година в село Бързия – последен подстъп преди прохода Петрохан на път към София. Гимназия завършва в Берковица, в Софийския университет се дипломира като магистър по психология и философия (1988). Доктор на Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ „Св. Климент Охридски“. Освен психолог и философ, Митко Новков е и литературен критик и медиен анализатор, журналист и публицист, радиоводещ и есеист. Автор на седем книги с критика, есета и „западни коани“, редът им е отзад-напред: „От Мърквичка до Минотавъра“, „Намерени в превода“, „От Медуза до Магрит“, „Нервът телевизия“, „Подир сенките на литературата“, „БАРТвежи“, „Изядената ябълка“. В момента е отговорен редактор на Радиотеатъра в Програма „Христо Ботев“ на БНР. Поредната спирка на пътуващата изложба е в Русе. Тридесетте табла, представящи различни жилищни, обществени и индустриални сгради от междувоенното Модерно движение, ще бъдат показани в Художествена галерия Русе. Откриването е на 12-ти юни от 18:30 ч., като непосредствено след това - от 18:50 ч. - ще бъде изнесена кратка лекция-презентация за историята на стила и за архитектите. От 20:00 ч. е предвидена кратка обиколка по някои от най-значимите модернистични междувоенни обекти в дунавския град. Изложбата "Български архитектурен модернизъм". Образци от 1920-те, 1930-те и 1940-те" е резултат от няколкогодишни изследвания в цялата страна на екипа на Фейсбук страницата - Васил Макаринов и Теодор Караколев - както и на безценната помощ на приятели и сътрудници – архитекти (д-р арх. Любинка Стоилова, арх. Любомир Пейчев, арх. Георги Събев), изкуствоведи (доц д-р Ружа Маринска), историци и други любители на архитектурата, Център българо-европейски културни диалози (https://becd.nbu.bg/). Финансовата подкрепа е на Централен фонд за стратегическо развитие към Нов Български Университет. Медийни партньори са вестник Дневник и сайтът mediacafe.bg. Изложбата вече бе представена във Варненски свободен университет Черноризец Храбър, Културен център Морско казино, Общинска библиотека Искра Казанлък, Национален политехнически музей / National Polytechnic Museum, Нов български университет (UniArt Gallery), Къщата на Архитекта, Художествена Галерия Жорж Папазов и Дом на хумора и сатирата, Габрово / House of Humour and Satire, Gabrovo За банера е използван план на фасадата на пристанищната гара в Русе от арх. Иван Бояджиев, 1928 г. Директорът на Художествена галерия – Русе, Елена Великова, участва Националната научна конференция "Детето, децата, детството" в Сопот, състояла се на 1 и 2 юни 2018 г. По темата организаторите Къща музей "Иван Вазов" и Център за етнология и културна антропология към ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий" обединиха музеите, галериите и училищата и бяха представени доклади и презентации в наситената двудневна програма.
От фонда на Художествена галерия – Русе бяха включени композиции с деца и детски портрети от български художници, които формират самостоятелно представяне по темата за детето и възможност за развитието ѝ в бъдеще. ![]() На 6 юни (сряда), от 18.00 ч. ще бъде открита изложба Мозайка на Страхил Найденов. Авторът е роден на 02.09.1973 в Плевен, България. Работи в областта на мозайката, 3D мозайката и скулптурната мозайка. В своята работа използва естествени камъни, минерали, стъкло и керамика. Член на Съюза на българските художници, Международната aсоциация за пластични изкуства АИАП /ЮНЕСКО/, Групата на плевенските художници. Реализира самостоятелни и участва в групови изложби в България, Италия, САЩ, Швейцария, Япония. Носител на награда Art Olympia 2017, Токио, Япония. Експозицията ще продължи до края на месец юни. |
Архив
April 2022
Категории |