Изложба на унгарски творци, удостоени с наградата „Мажарофф“

Роберт Батко (1981), Тайно ядящ, 2013

От 20 ноември, петък в Художествената галерия може да бъде видяна „Изложба на унгарски творци, удостоени с наградата "МАЖАРОФФ".

Наградата „Мажарофф” се присъжда всяка година на 22 януари, в Деня на унгарската култура, в Галерия-музей Мишколц от вдовицата на художника Миклош Мажарофф - д-р Мария Николаева.

Поддържала художника през целия му живот и разбрала от примера на съпруга си, колко е трудно за един млад художник да си пробие път, тя основава фондация на името на съпруга си, която всяка година подпомага по един млад талантлив творец от Мишколц или е свързан с този град.

Музеят подкрепя фондацията като осигурява на наградените млади художници възможност за изложба в годината след награждаването им.

Днес наградата „Мажарофф“ се счита за престижна инициатива не само в Мишколц, но и в цяла Унгария.

Настоящата изложба представя удостоените млади и талантливи художници: Акош Банки, Роберт Батко, Ренато Чабаи, Кинга Хорват, Роберт Шютьо, Борбала Сани, Рудолф Силади, като същевременно изразява почитание пред д-р Мария Николаева за безрезервната подкрепа.

Изложбата ще продължи до 2 декември 2015 г.


 
Миклош Мажарофф (1929-1997)
живописец и график
 
Животът и творчеството на Миклош Мажарофф са свързани с град Мишколц в продължение на близо четиридесет години. Той се заселва там през 1958 г. заедно със съпругата си д-р Мария Николаева и живее в града до смъртта си през 1997 г.
Пейзажът на северна Унгария, жителите на областта Боршод, хората на обикновения физически труд са постоянна тема в творчеството му. Семейството му също е свързано с този регион. Баща му българин и майката унгарка са били изполичари в разположеното само на няколко километра от Мишколц
с. Алшожолца, в градините на бароните Вай, където на 24 декември 1929 г. се ражда Миклош Мажарофф. Начално образование завършва в Мишколц, в българското училище на ул. Калман Шолтес Над, след което – следвайки семейната традиция – се записва в градинарско училище. В семейството още като дете усвоява тънкостите на градинарството, заражда се любовта му към растенията и природата, която не угасва и по-късно, като възрастен.
„У дома се научих да виждам и да обичам красотата на природата, да ценя стойността на цветята, вълшебството на цветовете” – споделя художникът. В картините му се чувства все по-задълбочаваща се привързаност към топлите тонове на балканския и средиземноморския пейзаж, които ни отнасят към произхода му и се появяват се след посещенията му в България. Той заминава за България през есента на 1956 г., от една страна, с учебна цел, а от друга – да издири роднините на баща си, тръгнал през 1910-те години от с. Драганово за Унгария, подобно на други, преселили се тук градинари. Мажарофф се връща в Унгария през април на следващата година, тъй като заради революционните събития през 1956 границите са били затворени. По време на едно от роднинските посещения той се запознава с втората си жена, връща се в България през ноември 1957 и през декември се оженва за нея.
Д-р Мария Николаева е активен член на българската общност в град Мишколц. С основаната от нея награда, тя дава повод всяка година да се заговори за творчеството на Миклош Мажарофф и за българите, които са играли важна роля в североизточна Унгария.
През седемдесетте и осемдесетте години заедно с приятелите и семейството си Миклош Мажарофф прави целенасочени посещения в Италия, Гърция и Испания, както и на Канарските острови, което отново е израз на любовта му към вълшебния свят и цветовете на южния пейзаж. Те го инспирират при създаването на нови и нови произведения и го зареждат с нови теми.

---