Елена Карамихайлова
Дълго време се смяташе, че ХГ- Русе е основана през 1947 година. През 1998 г. обаче бяха открити архивни документи, които сочат точната дата на нейното учредяване – 30 април 1933 г.
На 30.04.1933 г. кмета на гр. Русе инженер Юрдан Павлов подписва акт за учередяване на постоянна галерия-Художествен музей в гр. Русе. В акта пише: „Днес, 30.04.1933 г., след закриването на изложбата на художниците – русенци: Александър Лазаров, Атанас Михов, Владо Владимиров, Георги Каракашев, Димитър Диолев, Карл Матей, Кирил Станчев, Любен Гайдаров, Никола Костов, Руси Ганчев, Тодор Янков, която се състоя от 16.04. до 30.04. т.г. в Русенското столарско училище, следствие инициатива на председателя на Дома на изкуствата и печата Стефан Узунов – държавен адвокат, съветниците и членовете при същия дом: Бижо Бижев – директор на столарското училище, Георги Каракашев – художник, Димитър Брашкованов, Стефан Тютев, Божан Витанов, Мария и Владо Владимирови, Величко Цонев – адвокат, Георги Теодосиев – държавен адвокат, Димитър Диолев, Александър Лазаров, Димитър Радойков – художници, Стефан Калчев – инициатива за учредяване на една постоянна галерия – Художествен музей в гр. Русе, ние, Кметът на град Русе инженер Юрдан Павлов и председателят на Българското училищно настоятелство – Пенчо Попов, заедно с посочените инициатори, след като се събраха подарени от художници и граждани картини и скулптури, по списък приложен към този акт, учредихме постоянна галерия – художествен музей в град Русе”.
През 1946 г. се променя уставът на галерията и се учредява Народна художествена галерия в град Русе, в която „ще се съхраняват творби на художници и скулптори с висока художествена стойност и национални и битови достойнства”. Фондът е сформиран от произведения на русенски художници и дарения от граждани. След това се попълва с нови, подарени от Министерството на народната просвета, Камарата на народната култура и Градския народен съвет. Първоначално галерията се помещава в Дома на изкуствата и печата, няколко години по-късно се премества в залите на Русенската библиотека, след което в Доходното здание, днес Драматичен театър „Сава Огнянов”. През 1979 г. е преместена в специално построена сграда на ул. «Борисова» № 39.
Днес Художествена галерия - Русе притежава колекции с 3040 творби. Те представят развитието на българското изкуство от края на 19 до днес., както и творби на чуждестранни художници от Франция, Германия, Италия, Русия, Унгария, Сърбия, Турция, Латвия и др. Галерията разполага с 2 800 кв. м. изложбена площ (партер и сутерен), разпределена в обособени пространства, позволяващи поддържането на постоянни експозиции, както и организиране на около 30 временни изложби годишно. Представят се индивидуални, колективни и общи изложби на български и чуждестранни художници.
На 30.04.1933 г. кмета на гр. Русе инженер Юрдан Павлов подписва акт за учередяване на постоянна галерия-Художествен музей в гр. Русе. В акта пише: „Днес, 30.04.1933 г., след закриването на изложбата на художниците – русенци: Александър Лазаров, Атанас Михов, Владо Владимиров, Георги Каракашев, Димитър Диолев, Карл Матей, Кирил Станчев, Любен Гайдаров, Никола Костов, Руси Ганчев, Тодор Янков, която се състоя от 16.04. до 30.04. т.г. в Русенското столарско училище, следствие инициатива на председателя на Дома на изкуствата и печата Стефан Узунов – държавен адвокат, съветниците и членовете при същия дом: Бижо Бижев – директор на столарското училище, Георги Каракашев – художник, Димитър Брашкованов, Стефан Тютев, Божан Витанов, Мария и Владо Владимирови, Величко Цонев – адвокат, Георги Теодосиев – държавен адвокат, Димитър Диолев, Александър Лазаров, Димитър Радойков – художници, Стефан Калчев – инициатива за учредяване на една постоянна галерия – Художествен музей в гр. Русе, ние, Кметът на град Русе инженер Юрдан Павлов и председателят на Българското училищно настоятелство – Пенчо Попов, заедно с посочените инициатори, след като се събраха подарени от художници и граждани картини и скулптури, по списък приложен към този акт, учредихме постоянна галерия – художествен музей в град Русе”.
През 1946 г. се променя уставът на галерията и се учредява Народна художествена галерия в град Русе, в която „ще се съхраняват творби на художници и скулптори с висока художествена стойност и национални и битови достойнства”. Фондът е сформиран от произведения на русенски художници и дарения от граждани. След това се попълва с нови, подарени от Министерството на народната просвета, Камарата на народната култура и Градския народен съвет. Първоначално галерията се помещава в Дома на изкуствата и печата, няколко години по-късно се премества в залите на Русенската библиотека, след което в Доходното здание, днес Драматичен театър „Сава Огнянов”. През 1979 г. е преместена в специално построена сграда на ул. «Борисова» № 39.
Днес Художествена галерия - Русе притежава колекции с 3040 творби. Те представят развитието на българското изкуство от края на 19 до днес., както и творби на чуждестранни художници от Франция, Германия, Италия, Русия, Унгария, Сърбия, Турция, Латвия и др. Галерията разполага с 2 800 кв. м. изложбена площ (партер и сутерен), разпределена в обособени пространства, позволяващи поддържането на постоянни експозиции, както и организиране на около 30 временни изложби годишно. Представят се индивидуални, колективни и общи изложби на български и чуждестранни художници.
Васил Бараков
|
Васил Стефанов - Чилито
|
Кирил Цонев
|
Владимир Димитров - Майстора
|
Марио Жеков
|
Димитър Радойков
Колекция ЖИВОПИС
През 1933 г. творбите на художниците Александър Лазаров, Атанас Михов, Владо Владимиров, Георги Каракашев, Димитър Диолев, Карл Матей, Кирил Станчев, Любен Гайдаров, Никола Костов, Руси Ганчев, Тодор Янков поставят началото на фонда и днес съставят постоянната експозиция „Основатели на Русенската художествена галерия”. През 1946 г. постъпва най-старата творба – „Св. Св. Кирил и Методий”, на възрожденския художник Николай Павлович, създадена през 1868 г. Трябва да отбележим и портрета „Дама с капела” от Васил Стефанов – Чилито, убедително разкриващ настроението, мечтите и духовните вълнения на млада жена. Този портрет става емблематичен за живописната колекция. Сред множеството творби, постъпили през първите години, се открояват платната на Владимир Димитров – Майстора: „Моми”, натюрмортът “Круши”, пейзажът “Пролет” и „Ангелчета”. С индивидуалния си стил, форми и колоритни решения, художникът създава характерни национални образи на селянки и девойки, превъплъщава техния трудов живот, народните празници и обичаи...
През 1933 г. творбите на художниците Александър Лазаров, Атанас Михов, Владо Владимиров, Георги Каракашев, Димитър Диолев, Карл Матей, Кирил Станчев, Любен Гайдаров, Никола Костов, Руси Ганчев, Тодор Янков поставят началото на фонда и днес съставят постоянната експозиция „Основатели на Русенската художествена галерия”. През 1946 г. постъпва най-старата творба – „Св. Св. Кирил и Методий”, на възрожденския художник Николай Павлович, създадена през 1868 г. Трябва да отбележим и портрета „Дама с капела” от Васил Стефанов – Чилито, убедително разкриващ настроението, мечтите и духовните вълнения на млада жена. Този портрет става емблематичен за живописната колекция. Сред множеството творби, постъпили през първите години, се открояват платната на Владимир Димитров – Майстора: „Моми”, натюрмортът “Круши”, пейзажът “Пролет” и „Ангелчета”. С индивидуалния си стил, форми и колоритни решения, художникът създава характерни национални образи на селянки и девойки, превъплъщава техния трудов живот, народните празници и обичаи...
Веселин Стайков
Колекция ГРАФИКА
Колекцията на раздел Графика започва своето съществуване 1946 г. През годините тя се попълва с работи на съвременни български и чуждестранни художници, постъпили чрез дарения и откупки от различни изложби – самостоятелни, общи, национални. Графичният фонд включва 643 произведения – рисунки, български щампи от 19 век, печатна графика. Наред с рисунките на графици, скулптори и живописци, са застъпени карикатурата и илюстрацията. Използваните техники са разнообразни - рисунка с молив, туш, гравюра на дърво, суха игла, различни варианти на офорта, авторски техники. Събраното творчество на няколко поколения български художници създава колекция, която дава възможност да се проследи както индивидуалното развитие на всеки от авторите, така и приносът им за формиране на основните етапи в развитието на графичното изкуство, неговият цялостен облик. Към епохата на Българското Възраждане ....
Колекцията на раздел Графика започва своето съществуване 1946 г. През годините тя се попълва с работи на съвременни български и чуждестранни художници, постъпили чрез дарения и откупки от различни изложби – самостоятелни, общи, национални. Графичният фонд включва 643 произведения – рисунки, български щампи от 19 век, печатна графика. Наред с рисунките на графици, скулптори и живописци, са застъпени карикатурата и илюстрацията. Използваните техники са разнообразни - рисунка с молив, туш, гравюра на дърво, суха игла, различни варианти на офорта, авторски техники. Събраното творчество на няколко поколения български художници създава колекция, която дава възможност да се проследи както индивидуалното развитие на всеки от авторите, така и приносът им за формиране на основните етапи в развитието на графичното изкуство, неговият цялостен облик. Към епохата на Българското Възраждане ....
Никола Терзиев-Желязото
Колекция СКУЛПТУРА
Колекция Скулптура на Русенска художествена галерия обхваща 189 творби, създадени в периода от 30-те години на ХХ в. до наши дни, като най–добре са представени 80-те и 90-те години. Това дава възможност да бъдат проследени промените в художествените възгледи в българската скулптура. Първите произведения във фонда на галерията са от 1946 г., откупени със средства на Градски Народен Съвет – проф. Иван Лазаров, Васил Радославов. През 50 – 60– те години се провежда държавна политика чрез целенасочени откупки, като се създават специални органи и комисии – Държавна покупателна комисия, комисия по изкуство и култура към ГНС и МПК. Скулптурите постъпват предимно от провеждащите се ОХИ, от частни лица и наследници. Новата естетика задължава авторите да изобразяват определени персонажи и герои – революционери, партизани, герои на труда. От този период са скулптурите на Джока Радивоевич, Иван Фунев, Марко Марков, Благой Илиев, Георги Радулов, Никола Терзиев и др...
Колекция Скулптура на Русенска художествена галерия обхваща 189 творби, създадени в периода от 30-те години на ХХ в. до наши дни, като най–добре са представени 80-те и 90-те години. Това дава възможност да бъдат проследени промените в художествените възгледи в българската скулптура. Първите произведения във фонда на галерията са от 1946 г., откупени със средства на Градски Народен Съвет – проф. Иван Лазаров, Васил Радославов. През 50 – 60– те години се провежда държавна политика чрез целенасочени откупки, като се създават специални органи и комисии – Държавна покупателна комисия, комисия по изкуство и култура към ГНС и МПК. Скулптурите постъпват предимно от провеждащите се ОХИ, от частни лица и наследници. Новата естетика задължава авторите да изобразяват определени персонажи и герои – революционери, партизани, герои на труда. От този период са скулптурите на Джока Радивоевич, Иван Фунев, Марко Марков, Благой Илиев, Георги Радулов, Никола Терзиев и др...
Александър Нишков
Колекция СЪВРЕМЕННО ИЗКУСТВО И ФОТОГРАФИЯ
През 2004 г. Художествена галерия – Русе поставя началото на колекция съвременно изкуство и фотография. Днес тя наброява 43 творби, създадени през последните шестнадесет години. Част от произведенията до момента постъпват като дарителски жест на своите автори: Александър Нишков, Димитрина Андреева, Димитър Трайчев, Златка Стойкова, Красимира Кирилова, Мария Василева, Младен Миланов, Николай Бузов, Таня Пасева, Теодору Дадалау, Юлиян Табаков и др. Други от изложби - конкурси, организирани в рамките на Муждународен фестивал "Мартенски музикални дни" и Международно биенале "Изкуството на миниатюрата": Максимилиан Нис, Петя Василева, Адриана Бадеску, Камил Клоновски, Гуе Шмидт и др.
През 2004 г. Художествена галерия – Русе поставя началото на колекция съвременно изкуство и фотография. Днес тя наброява 43 творби, създадени през последните шестнадесет години. Част от произведенията до момента постъпват като дарителски жест на своите автори: Александър Нишков, Димитрина Андреева, Димитър Трайчев, Златка Стойкова, Красимира Кирилова, Мария Василева, Младен Миланов, Николай Бузов, Таня Пасева, Теодору Дадалау, Юлиян Табаков и др. Други от изложби - конкурси, организирани в рамките на Муждународен фестивал "Мартенски музикални дни" и Международно биенале "Изкуството на миниатюрата": Максимилиан Нис, Петя Василева, Адриана Бадеску, Камил Клоновски, Гуе Шмидт и др.
