Терминът „тоналност” повече е присъщ на музиката, но първоначално се появява в средата на художниците. Разсъждения за живописната и скулптурна тоналности често се появяват още в епохата на късния Ренесанс. След преминаването му в музиката в неговия съвременен технологически смисъл за първи път се споменава от Александър Етиен Шарон в „Исторически речник за музиканти”, публикуван в Париж през 1830 г.
             Съществува тенденция, според която произведенията на изобразителното изкуство са длъжни да спазват музикалното съотношение между светъл, сив и тъмен тон. Примерно да спазват цветовите съотношения като в музикална октава. Но пък те няма как да бъдат в рамките на основните три тона, разделени в седемте локални градации, съответстващи на седемте ноти. Ако в работата не е отчетлива „музикалността”, намерена в рамките на хармоничното съотношение на тона, то картината може да се окаже сива.
              Най-важно е да улучиш  верния тон на точното място. Това демонстрират всички участници в тазгодишната, така наречена „музикална” изложба  „Тон/Полутон”. С живописни прийоми те сътворяват музикално пространство, което диша и пулсира, разширява се и се стеснява, поразява с колорита на звуковите съчетания и изтънява до един-единствен звук: тон/полутон.

​Елена Великова